[1] Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
[2] Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
[3] Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
[4] Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
[5] Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
[6] Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
[7] Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия 'лепва' на себе си петно.
[8] Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
[9] Давай 'наставление' на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
[10] Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
[11] Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.
[12] Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
[13] Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.
[14] Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
[15] И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, 'като им казва:'
[16] Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
[17] Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
[18] Но той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.