[1] Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
[2] За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
[3] Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;
[4] Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
[5] Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
[6] Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
[7] Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
[8] Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
[9] Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
[10] Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти 'да отидат' в чужд дом;
[11] А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
[12] И да казваш: Как 'можах да' намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
[13] И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
[14] Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
[15] Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
[16] Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
[17] Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.
[18] Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
[19] 'Тя да ти бъде като' любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.
[20] Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
[21] Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
[22] Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
[23] Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.