[1] Виното е присмивател, 'и' спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
[2] Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
[3] Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
[4] Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси 'във време' на жетва, не ще има нищо.
[5] Намерението в сърцето на човека е 'като' дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
[6] Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?
[7] Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
[8] Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
[9] Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
[10] Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
[11] Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
[12] Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
[13] Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, 'и' ще се наситиш с хляб.
[14] Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
[15] Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.
[16] Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, 'който поръчителствува' за чужди хора.
[17] Хляб 'спечелен' с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
[18] Намеренията се утвърждават чрез съвещание, 'Затова' с мъдър съвет обяви война.
[19] Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
[20] Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
[21] На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
[22] Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.
[23] Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.
[24] Стъпките на човека 'се оправят' от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
[25] Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам 'това, 'И след като се е обрекъл 'тогава' да разпитва.
[26] Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото 'на вършачката'.
[27] Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
[28] Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
[29] Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите 'им' коси.
[30] Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.