[1] По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
[2] Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.
[3] Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
[4] Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
[5] Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
[6] Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
[7] Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
[8] Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
[9] Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
[10] Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
[11] Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
[12] По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
[13] Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
[14] Започването на разпра е 'като', кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
[15] Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
[16] Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
[17] Приятел обича всякога И е роден, като брат за 'във' време на нужда.
[18] Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
[19] Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
[20] Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.
[21] Който ражда безумно 'чадо' ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
[22] Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
[23] Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
[24] Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
[25] Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
[26] Не е добре да се глобява праведния, 'Нито' да се бие благородния, за справедливостта 'им'.
[27] Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
[28] Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си 'се счита' за разумен.