[1] Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?
[2] Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;
[3] Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
[4] Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
[5] Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
[6] Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си 'да произнеса' правото.
[7] Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
[8] Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
[9] Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
[10] Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
[11] Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
[12] Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
[13] Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
[14] У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.
[15] Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
[16] Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
[17] Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
[18] Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
[19] Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
[20] Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
[21] За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
[22] Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
[23] От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
[24] Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
[25] Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,
[26] Докато 'Господ' още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
[27] Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.
[28] Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
[29] Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
[30] Тогава аз бях при Него, 'като' майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
[31] Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми 'бе' с човешки чада.
[32] Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
[33] Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
[34] Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
[35] Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
[36] А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.