[1] Който се отлъчва 'от другите', търси 'само' своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
[2] Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
[3] С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта 'идва и' позор.
[4] Думите из устата на човека са 'като' дълбоки води, И изворът на мъдростта е 'като' поток.
[5] Не е добре да се приема нечестивия, 'Или' да се изкривява съда на праведния.
[6] Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
[7] Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
[8] Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
[9] Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
[10] Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.
[11] Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
[12] Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето 'то' се смирява.
[13] Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
[14] Духът на човека ще 'го' подпира 'в' немощта му; Кой може да подига унилия дух?
[15] Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.
[16] Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
[17] Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
[18] Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
[19] Брат онеправдан е 'по-недостъпен' от укрепен град, И разногласията 'им' са като лостове на крепост.
[20] От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
[21] Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
[22] Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
[23] Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
[24] Човек, 'който има' много приятели 'намира в това' погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.