[1] Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -
[2] Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
[3] Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
[4] Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете 'да кажат:' Где е спиртното питие?
[5] Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
[6] Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
[7] За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
[8] Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
[9] Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
[10] Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
[11] Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
[12] Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
[13] Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
[14] Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
[15] При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
[16] Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
[17] Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
[18] Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
[19] Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
[20] Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
[21] Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
[22] Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.
[23] Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
[24] Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
[25] Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
[26] Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
[27] Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
[28] Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, 'казвайки':
[29] Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
[30] Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
[31] Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.