Skip to content
Opens in a new window

[1] Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

[2] Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

[3] Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

[4] Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете 'да кажат:' Где е спиртното питие?

[5] Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

[6] Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

[7] За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

[8] Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

[9] Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

[10] Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

[11] Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

[12] Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

[13] Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

[14] Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

[15] При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

[16] Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

[17] Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

[18] Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

[19] Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

[20] Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

[21] Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

[22] Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

[23] Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

[24] Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;

[25] Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

[26] Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

[27] Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

[28] Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, 'казвайки':

[29] Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

[30] Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

[31] Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

Притчи — Chapters