[1] Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, 'Или' си дал ръка за някой чужд,
[2] Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
[3] Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
[4] Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
[5] 'Догдето не' се отървеш, като сърна от ръката 'на ловеца', И като птица от ръката на птицоловец.
[6] Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
[7] Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
[8] Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.
[9] До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
[10] 'Още' малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
[11] Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
[12] Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
[13] Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
[14] 'Който' има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
[15] Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
[16] Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
[17] Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
[18] Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
[19] Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
[20] Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
[21] Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
[22] Когато ходиш 'наставлението' ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.
[23] Защото заповедта 'им' е светилник, И наставлението 'им' е светлина, И поучителните 'им' изобличения са път към живот.
[24] За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
[25] Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
[26] Защото поради блудница 'човек изпада в нужда' за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
[27] Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
[28] Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
[29] Така 'е с' оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
[30] 'Дори' крадецът не се пропуска 'ненаказан, Даже' ако краде да насити душата си, когато е гладен;
[31] И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
[32] Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
[33] Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.
[34] Защото ревнуването на мъжа е 'една' ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
[35] Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да 'му' дадеш много подаръци.