[1] Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
[2] Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
[3] Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
[4] Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
[5] За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
[6] Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
[7] Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
[8] Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
[9] 'Беше' в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
[10] И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
[11] (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
[12] Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
[13] Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
[14] Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
[15] Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
[16] Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
[17] Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
[18] Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
[19] Защото мъжът 'ми' не е у дома. Замина на дълъг път;
[20] Взе кесия с пари в ръката си, 'Чак' на пълнолуние ще се върне у дома.
[21] С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
[22] Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
[23] Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
[24] Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
[25] Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
[26] Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
[27] Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.