[1] По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
[2] Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква 'пътя си'.
[3] Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
[4] Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.
[5] Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
[6] Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
[7] Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с 'умолителни' думи, но тях ги няма.
[8] Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
[9] Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
[10] Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
[11] Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
[12] Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
[13] Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
[14] Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
[15] Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
[16] Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
[17] Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
[18] Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го 'оставиш да' загине.
[19] Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
[20] Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.
[21] Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
[22] Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.
[23] Страхът от Господа спомага към живот; Който 'го има' ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
[24] Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
[25] Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
[26] Който опропастява баща си 'и' пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
[27] Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
[28] Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
[29] Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.