[1] Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
[2] Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
[3] Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
[4] Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
[5] Явното изобличение е по-добро От 'оная' любов, която не се проявява.
[6] Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
[7] Наситената душа се отвръща 'и' от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
[8] Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
[9] Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
[10] Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
[11] Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
[12] Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
[13] Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, 'който поръчителствува' за чужда жена.
[14] Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
[15] Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
[16] Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.
[17] Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.
[18] Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
[19] Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
[20] Адът и погибелта не се насищат; 'Така' и човешките очи не се насищат.
[21] Горнилото е за 'пречистване' среброто и пещта за златото. А човек 'се изпитва' чрез онова, с което се хвали.
[22] Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
[23] Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
[24] Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
[25] Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
[26] Агнетата ти служат за облекло, И козлите за 'купуване' на нива.
[27] Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.