[1] За предпочитане е 'добро' име, нежели голямо богатство, И благоволение 'е по-добро' от сребро и злато.
[2] Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
[3] Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
[4] Наградата на смирението 'и' на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
[5] Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
[6] Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
[7] Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
[8] Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
[9] Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
[10] Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
[11] Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
[12] Очите на Господа пазят 'онзи, който има' знание, И той осуетява думите на коварния.
[13] Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
[14] Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
[15] Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
[16] Който угнетява сиромаха, за да умножи 'богатството' си, И който дава на богатия, непременно 'ще изпадне' в немотия.
[17] Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
[18] Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
[19] За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на 'тях' днес - да! тебе.
[20] Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
[21] За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
[22] Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
[23] Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
[24] Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
[25] Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
[26] Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,
[27] Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
[28] Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
[29] Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.