[1] Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
[2] Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.
[3] Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
[4] Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
[5] Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина 'богатството' си прави крила, Както орел що лети към небето.
[6] Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
[7] Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
[8] Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
[9] Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
[10] Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
[11] Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
[12] Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
[13] Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, 'ако и да' го биеш с пръчка, то няма да умре.
[14] Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.
[15] Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
[16] Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
[17] Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да 'пребъдва в' страх от Господа цял ден,
[18] Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
[19] Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
[20] Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
[21] Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.
[22] Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
[23] Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
[24] Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
[25] 'Прочее', нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
[26] Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
[27] Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
[28] Да! тя причаква като за плячка, И умножава 'числото' на неверните между човеците.
[29] Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -
[30] На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
[31] Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
[32] 'Защото' после то хапе като змия, И жили като ехидна.
[33] Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
[34] Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
[35] Удариха ме 'ще речеш', и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?