[1] Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
[2] Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
[3] Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
[4] Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
[5] Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
[6] Защото Господ дава мъдрост, из устата Му 'излизат' знание и разум.
[7] Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
[8] За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
[9] Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
[10] Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
[11] Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
[12] За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -
[13] От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -
[14] На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -
[15] Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -
[16] За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
[17] (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
[18] Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
[19] Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -
[20] За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
[21] Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
[22] А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.