[1] Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
[2] 'Записани' за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
[3] За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
[4] За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,
[5] За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
[6] За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
[7] Страх от Господа е начало на мъдростта; 'Но' безумните презират мъдростта и поуката.
[8] Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на майка си,
[9] Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
[10] Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
[11] Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
[12] Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,
[13] Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
[14] Ще хвърлиш жребието си като 'един' от нас, Една кесия ще имаме всички; -
[15] Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
[16] Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
[17] Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
[18] И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
[19] Такива са пътищата на всеки сребролюбец: 'Сребролюбието' отнема живота на завладените от него.
[20] Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
[21] Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:
[22] Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите 'до кога' ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
[23] Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
[24] Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, 'Понеже' простирах ръката си, а никой не внимаваше,
[25] Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -
[26] То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
[27] Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,
[28] Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
[29] Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
[30] Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
[31] Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
[32] Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
[33] Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.