[1] Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
[2] Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.
[3] В устата на безумния има пръчка за гордостта 'му', А устните на мъдрите ще ги пазят.
[4] Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
[5] Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
[6] Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.
[7] Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
[8] Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
[9] Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните 'има Божие' благоволение.
[10] Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
[11] Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
[12] Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
[13] Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
[14] Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек 'ще се насити' от себе си.
[15] Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
[16] Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
[17] Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
[18] Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
[19] Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.
[20] Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
[21] Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
[22] Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност 'ще се показват' към тия, които измислят добро
[23] От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
[24] Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е 'всякога' глупост.
[25] Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е 'цяла' измама.
[26] В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
[27] Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
[28] Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
[29] Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
[30] Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
[31] Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
[32] Нечестивият е смазан във 'време на' бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.
[33] В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
[34] Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
[35] Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.