[1] Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
[2] Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
[3] Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
[4] Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
[5] Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
[6] Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
[7] Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
[8] Както 'оня, който хвърля' възел със 'скъпоценни' камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
[9] Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
[10] Както стрелец, който 'безогледно' наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
[11] Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
[12] Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
[13] Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
[14] Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
[15] Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
[16] Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
[17] Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
[18] Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,
[19] Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли 'това' на шега?
[20] Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
[21] Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
[22] Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.
[23] Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
[24] Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
[25] Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
[26] Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
[27] Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
[28] Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.