[1] Плановете на сърцето 'принадлежат' на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
[2] Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
[3] Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.
[4] Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
[5] Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, 'Даже' ръка с ръка 'да се съедини, пак' той няма да остане ненаказан.
[6] С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
[7] Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
[8] По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
[9] Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
[10] Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
[11] Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
[12] Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
[13] Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
[14] Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
[15] В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
[16] Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
[17] Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
[18] Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
[19] По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
[20] Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
[21] Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
[22] Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
[23] Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.
[24] Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
[25] Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
[26] Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
[27] Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
[28] Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
[29] Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
[30] Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
[31] Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
[32] Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
[33] Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.