[1] Тогава Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Плодете се, размножавайте се и пълнете земята.
[2] Ще се боят от вас всички животни по земята и всички птици в небето; всичко, което се движи по земята, и всички риби в морето са дадени във вашите ръце.
[3] Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко като зелената трева.
[4] Само месо с живеца му, тоест с кръвта му, не яжте.
[5] Затова ще потърся сметка за вашата кръв – от всяко животно и от всеки човек; за кръвта на всеки човек ще потърся сметка от братята му.
[6] Който пролее кръвта на човек, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божий образ човекът беше създаден.
[7] Плодете се и се размножавайте, населявайте земята и се умножавайте.“
[8] След това Бог каза на Ной и на синовете му с него:
[9] „Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас,
[10] и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега – с всички животни по земята.
[11] Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“
[12] И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена.
[13] Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята.
[14] И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците
[15] и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество.
[16] Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“
[17] И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“
[18] Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан.
[19] Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.
[20] Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе.
[21] Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си.
[22] И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън.
[23] А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.
[24] Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син,
[25] рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“
[26] Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб.
[27] Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“
[28] И Ной живя триста и петдесет години след потопа.
[29] А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.