[1] И Яков повика синовете си и им каза: „Елате при мене, за да ви разкрия какво ще се случи с вас занапред.
[2] Съберете се и послушайте вие, синове на Яков, чуйте баща си Израил.
[3] Рувиме, първородни сине мой, ти си моя сила и начало на мъжествеността ми, първи по достойнство и могъщество.
[4] Ти си като бушуващ порой, но няма да имаш преднина пред другите, защото легна в леглото на баща си и го оскверни.
[5] Симеон и Левий са братя, мечовете им са смъртоносни оръжия.
[6] Не искам да съм между тях, когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания, защото, когато се разгневят, могат да убият човек и да осакатят животно.
[7] Проклет да е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя сред потомците на Яков и ще ги пръсна из Израил.
[8] Юда, твоите братя те възхваляват. Ще побеждаваш враговете си и ще ги завладяваш, а бащините ти синове ще ти се покланят.
[9] Юда е млад лъв. От плячка сит се оттегляш, сине мой. Доволен се е свил като лъв, като лъвица се е сгушил. Кой ще посмее да го обезпокои?
[10] Скиптърът няма да се отнеме от Юда и жезълът ще стои здраво между нозете му, докато не дойде Този, на Когото те принадлежат. На Него ще се подчинят народите.
[11] Той връзва за лоза своя осел и за най-добрата лоза в лозето – малкото на ослицата си. Във вино пере дрехата си и в гроздов сок – облеклото си.
[12] Очите му блестят от вино и зъбите му са бели от мляко.
[13] Завулон ще живее при морския бряг, близо до корабно пристанище, и ще граничи със Сидон.
[14] Исахар е кокалест осел, легнал сред кошари.
[15] И видя той, че мястото за почивка е добро и земята хубава. Преви гръб да носи товар и заработи ангария.
[16] Дан ще бъде единствен от Израилевите племена, който ще съди народа си.
[17] Дан ще бъде като змия на пътя и пепелянка на пътека, която кълве коня по крака, за да падне ездачът му.
[18] На Твоята помощ се надявам, Господи!
[19] Гад ще го нападат пълчища, но той ще ги преследва по петите им.
[20] Хлябът на Асир е тлъст. Той ще доставя вкусни ястия за царя.
[21] Нефталим е като бърза кошута. Той умее да говори красиво.
[22] Йосиф е филиз на плодоносно дърво, издънка на полезно дърво, което расте до вода, и клоните му се извисяват над оградата.
[23] Огорчаваха го, стреляха по него и воини враждуваха срещу него,
[24] но лъкът му остана здрав и несъкрушима е силата на ръцете му, подкрепена чрез ръцете на Силния на Яков, на Пастира и Скалата на Израил,
[25] на Бога на предците, Който да ти помогне, и на Всемогъщия, Който да те благослови с дъжд от небесата и с водните потоци на бездната, да те дари с многоброен добитък и многолюдно потомство.
[26] Благословът на баща ти е по-ценен от благословиите на старите планини и желаните красоти на вечните хълмове. Нека всички тези благословии бъдат над главата на Йосиф, над избрания между братята си.
[27] Вениамин е хищен вълк. Сутрин яде уловеното, а вечер дели плячка.“
[28] Това са всички дванадесет племена на Израил и това им каза техният баща. Благослови ги, всеки с благословията, която заслужаваше.
[29] И заповяда им още: „Прибирам се при народа си. Погребете ме при моите бащи в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон;
[30] в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Тази пещера Авраам беше купил за собствено гробище от хета Ефрон.
[31] Там погребаха Авраам и жена му Сарра, Исаак и Ревека, а аз погребах Лия.
[32] Този имот и пещерата в него са купени от хетите.“
[33] Като завърши Яков това завещание към синовете си, издъхна и се прибра при бащите си.