[1] Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята
[2] и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“
[3] Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха.
[4] Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом – млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата.
[5] Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“
[6] Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си
[7] и каза: „Братя мои, не правете това зло.
[8] Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“
[9] Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата.
[10] Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата.
[11] Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.
[12] Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място,
[13] защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“
[14] Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува.
[15] Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“
[16] Но понеже Лот се бавеше, мъжете взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали.
[17] А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“
[18] Но Лот им отговори: „Не, Господи!
[19] Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина.
[20] Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там – той е малък и животът ми ще се запази.“
[21] Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе – няма да разруша града, за който ти говориш.
[22] Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор.
[23] Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор.
[24] Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел
[25] и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя.
[26] А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.
[27] Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ.
[28] Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ.
[29] Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.
[30] А Лот заедно с двете си дъщери напусна Сигор и заживя в планината, понеже се боеше да остане в Сигор. Затова той се посели в пещера заедно с двете си дъщери.
[31] Тогава по-голямата каза на по-малката: „Баща ни е стар, а няма вече мъж на земята, който да заживее с нас, както е прието по света.
[32] Затова нека упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.“
[33] През нощта те упоиха баща си с вино. По-голямата влезе при баща си и спа с него, а той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.
[34] На другия ден тя каза на сестра си: „Миналата нощ аз спах с баща си. Да го упоим с вино и тази нощ. Също и ти влез, спи с него, за да запазим потомство от баща си.“
[35] Също и тази нощ те упоиха баща си с вино. По-малката сестра влезе и спа с него. А той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.
[36] Така двете дъщери на Лот заченаха от баща си.
[37] По-голямата роди син и го нарече с името Моав. И до ден днешен той се смята за баща на моавците.
[38] Така също по-малката роди син и го нарече с името Бен-Ами. И до ден днешен той се смята за баща на амонците.