[1] В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък.
[2] А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“
[3] А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни.
[4] Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна,
[5] а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“
[6] Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“
[7] А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“
[8] И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни.
[9] Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си.
[10] Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“
[11] Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми.
[12] Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка!
[13] Вземете още и брат си и идете при онзи човек!
[14] И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“
[15] И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф.
[16] Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“
[17] Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си.
[18] Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“
[19] Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха:
[20] „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано,
[21] а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме.
[22] За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“
[23] Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон.
[24] Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им.
[25] А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат.
[26] Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха.
[27] След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“
[28] А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха.
[29] Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“
[30] След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака.
[31] После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“
[32] И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено.
[33] И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се.
[34] А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.