[1] След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи.
[2] Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше.
[3] Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца.
[4] Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“
[5] Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“
[6] Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“
[7] Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“
[8] Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“
[9] Докато той говореше с тях, дойде Рахил с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото.
[10] Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете.
[11] Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
[12] Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си.
[13] Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.
[14] Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.
[15] След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“
[16] А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил.
[17] Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага.
[18] Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“
[19] Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“
[20] За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал.
[21] След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“
[22] Лаван повика всички съседи и даде гощавка.
[23] А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.
[24] Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.
[25] Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“
[26] Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.
[27] Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“
[28] Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.
[29] Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил.
[30] Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.
[31] Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна.
[32] Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“
[33] Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон.
[34] Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий.
[35] Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда. След това тя престана да ражда.