[1] Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил
[2] и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката;
[3] след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг;
[4] грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди,
[5] но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло;
[6] но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;
[7] и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал.
[8] На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува.
[9] Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си;
[10] когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора,
[11] там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища;
[12] с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас;
[13] каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“
[14] Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.
[15] Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“
[16] Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“
[17] И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката
[18] и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;
[19] а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави.
[20] Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави.
[21] Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих.
[22] После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;
[23] но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове,
[24] които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“
[25] Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори.
[26] Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един.
[27] Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.
[28] Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори.
[29] Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя;
[30] след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята.
[31] Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим.
[32] А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни.
[33] Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя.
[34] По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет.
[35] Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят;
[36] и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“
[37] Това се понрави на фараона и на всичките му служители.
[38] Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“
[39] И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе.
[40] Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“
[41] И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“
[42] Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица;
[43] заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя.
[44] И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“
[45] Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.
[46] Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя.
[47] А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно.
[48] И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи.
[49] Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой.
[50] Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове.
[51] Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“,
[52] а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“
[53] Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя,
[54] настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб.
[55] Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“
[56] Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя.
[57] И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.