[1] Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му.
[2] Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф.
[3] Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си.
[4] Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло?
[5] Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“
[6] Икономът ги настигна и им предаде тези думи.
[7] А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така.
[8] Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря?
[9] У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“
[10] Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“
[11] Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха.
[12] Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата.
[13] В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града.
[14] Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му.
[15] А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“
[16] Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“
[17] Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“
[18] Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си.
[19] Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат.
[20] Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича.
[21] Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш.
[22] А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре.
[23] Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе.
[24] Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни.
[25] След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито.
[26] Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат.
[27] А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и
[28] единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече.
[29] Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба.
[30] И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича,
[31] и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба.
[32] И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот.
[33] И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си.
[34] Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“