[1] Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко.
[2] Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми
[3] и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, между които живея.
[4] Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“
[5] Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“
[6] Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там.
[7] Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми.
[8] Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“
[9] Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо.
[10] Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор.
[11] Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода.
[12] Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам.
[13] Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода.
[14] Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“
[15] Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор.
[16] Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи.
[17] А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“
[18] Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие.
[19] А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“
[20] Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили.
[21] Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не.
[22] След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли.
[23] Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“
[24] А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“
[25] След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“
[26] Тогава той се наведе, поклони се пред Господ
[27] с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“
[28] Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това.
[29] Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия,
[30] защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора.
[31] Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“
[32] Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него.
[33] Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“
[34] Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб.
[35] Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли.
[36] Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше.
[37] Моят господар ме закле с думите: „Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея,
[38] а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.“
[39] Аз казах на господаря си: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.“
[40] Но той ми отговори: „Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом.
[41] Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.“
[42] Така аз дойдох днес при извора и се помолих: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно,
[43] то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: „Дай ми да пия малко от твоята стомна“,
[44] и която ми отговори: „Пий ти, а също и за камилите ти ще налея“ – нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.“
[45] Още не бях успял да изрека това – ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: „Дай ми да пия.“
[46] Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: „Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.“ Аз пих, а тя напои камилите ми.
[47] Аз я попитах: „Кажи ми чия дъщеря си.“ Тя отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.“ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ.
[48] Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар.
[49] Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“
[50] Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо.
[51] Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“
[52] Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята.
[53] Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.
[54] След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“
[55] Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“
[56] Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“
[57] Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“
[58] Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“
[59] Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го,
[60] като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“
[61] След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина.
[62] А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев.
[63] Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили.
[64] Ревека видя Исаак и скочи от камилата.
[65] Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри.
[66] Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил.
[67] Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.