[1] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.
[2] След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели.
[3] Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим.
[4] Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом.
[5] Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: „Аз живях при Лаван.
[6] Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.“
[7] Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“
[8] Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите.
[9] Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“
[10] Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!“
[11] Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана.
[12] Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата.
[13] Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“
[14] Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав
[15] – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни,
[16] тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела.
[17] Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“
[18] След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“,
[19] ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“
[20] Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете:
[21] „Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“
[22] Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
[23] А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок.
[24] Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше.
[25] А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж.
[26] Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.
[27] Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“
[28] Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“
[29] Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“
[30] Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?“ Тогава Мъжът благослови Яков там.
[31] Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“
[32] Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.
[33] Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.