[1] А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея.
[2] Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време.
[3] Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра.
[4] На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал.
[5] Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.
[6] А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“
[7] И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“
[8] Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.
[9] Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива.
[10] Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
[11] Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил.
[12] Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак.
[13] Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“
[14] Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия.
[15] Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.
[16] След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.
[17] Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.
[18] Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
[19] Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
[20] Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.
[21] Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
[22] В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.
[23] А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“
[24] Авраам отговори: „Заклевам се.“
[25] Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.
[26] Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“
[27] Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.
[28] Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
[29] Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“
[30] Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“
[31] Затова Авраам нарече това място Вирсавия, понеже там се заклеха и двамата.
[32] След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя.
[33] Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог.
[34] И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.