[1] А Авраам отново се ожени за друга жена на име Хетура.
[2] Тя му роди Зимран, Йокшан, Медан, Мадиам, Ишбак и Шуах.
[3] На Йокшан се родиха Шева и Дедан. Синове на Дедан бяха Ашурим, Летушим и Леюмим.
[4] А синове на Мадиан бяха: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички те бяха потомци на Хетура.
[5] Авраам предаде на Исаак всичко, каквото притежаваше.
[6] А на синовете от наложниците си Авраам даде подаръци и приживе ги изпрати на изток – далече от сина си Исаак, в източните земи.
[7] Числото на годините на Авраамовия живот, колкото той поживя, беше сто седемдесет и пет години.
[8] Авраам почина, умря в честита старост, стар и сит на живот, и се прибра при своите праотци.
[9] Синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрон, син на хета Цохар, която е срещу Мамрѐ,
[10] в нивата, която Авраам беше купил от хетите. Там бяха погребани Авраам и жена му Сарра.
[11] След смъртта на Авраам Бог благослови сина му Исаак. Исаак живееше при Беер-Лахай-Рои.
[12] Ето родословието на Авраамовия син Измаил, когото Саррината робиня, египтянката Агар, роди на Авраам.
[13] Това са имената на синовете на Измаил според тяхното родословие: първородният на Измаил – Навайот, след него идват Кедар, Адбеел, Мивсам,
[14] Мишма, Дума, Маса,
[15] Хадад, Тема, Йетур, Нафиш и Кедма.
[16] Тези са синовете на Измаил, това са имената им – според поселищата им и според становете им; те са вождовете на дванадесетте им племена.
[17] Годините на Измаиловия живот бяха сто тридесет и седем години. Почина и той, умря и се прибра при своите предци.
[18] А потомците му се заселиха в земите от Хавила до Сур, който е до границата с Египет, на път към Асирия, и се противяха на всички свои братя.
[19] Това е родословието на Исаак, Авраамовия син. От Авраам се роди Исаак.
[20] Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Месопотамия, сестра на арамееца Лаван.
[21] Исаак се молеше на Господ за своята жена, защото тя беше бездетна. Господ се вслуша в молбата му и жена му Ревека зачена.
[22] Но децата в утробата ѝ започнаха да се удрят едно друго и тя рече: „Ако ще е така, защо ми са тогава?“ И отиде да се допита до Господ.
[23] Господ ѝ рече: „Два народа са в утробата ти и две племена ще произлязат от тебе. Единият народ ще стане по-силен от другия и по-големият ще служи на по-малкия.“
[24] Дойде ѝ време да роди и се родиха две близначета.
[25] Първият излезе на бял свят целият космат, като кожа на звяр. Нарекоха го Исав.
[26] След това се появи брат му, като се държеше с ръка за петата на Исав. Нарекоха го Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха.
[27] Децата пораснаха. Исав стана човек, умел в лова, живееше по полето; а Яков беше кротък и живееше в шатри.
[28] Исаак повече харесваше Исав, защото неговият дивеч му се услаждаше, а Ревека обичаше повече Яков.
[29] Веднъж Яков беше приготвил ядене. Исав се завърна от полето много уморен.
[30] Исав каза на Яков: „Дай ми да ям от това червено ястие, защото съм много уморен.“ Затова го нарекоха още Едом.
[31] В отговор Яков каза: „В замяна ти ми продай сега първородството си.“
[32] Исав каза: „Ей, аз умирам от глад, защо ми е сега това първородство?“
[33] Яков продължи: „Най-напред ми се закълни.“ Той се закле пред него и продаде първородството си.
[34] Тогава Яков даде на Исав хляб и гозба от леща. Той яде и пи, стана и си отиде. Така Исав презря първородството си.