[1] След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“
[2] Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете!
[3] Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“
[4] Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем.
[5] След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове.
[6] Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него.
[7] Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав.
[8] Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.
[9] След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови.
[10] Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил.
[11] Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе.
[12] Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“
[13] Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил.
[14] Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло.
[15] Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.
[16] След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането.
[17] При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“
[18] Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин.
[19] Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем.
[20] На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил.
[21] Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер.
[22] По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.
[23] Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон.
[24] Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин.
[25] Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим.
[26] Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия.
[27] След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак.
[28] Исаак проживя сто и осемдесет години.
[29] Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков.