[1] Йосиф дойде и съобщи на фараона, че баща му и братята му с всичкия си добитък и с целия си имот са пристигнали от ханаанската земя в областта Гесем.
[2] И взе от братята си петима и ги представи на фараона.
[3] Фараонът ги попита с какво се занимават, а те му отговориха: „Ние, твоите роби, и предците ни сме овчари.“
[4] И му казаха още: „Дойдохме да живеем тук, защото в ханаанската земя цари голям глад и няма паша за добитъка ни. Позволи на твоите роби да се заселят в земята Гесем!“
[5] А фараонът рече на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе.
[6] египетската земя е пред тебе. Засели баща си и братята си на най-доброто място в страната. Нека живеят в земята Гесем! И ако знаеш, че между тях има способни скотовъдци, нека те се грижат за моя добитък.“
[7] Тогава Йосиф доведе баща си Яков и го представи на фараона. Яков благослови фараона,
[8] а той попита Яков на каква възраст е.
[9] Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“
[10] Яков благослови отново фараона и си излезе.
[11] Йосиф засели баща си и братята си и им даде земя в Египет, в най-добрата част, в областта Раамсес, както беше заповядал фараонът.
[12] Йосиф доставяше храна на баща си и братята си, и на целия род според нуждите им.
[13] А хляб нямаше никъде по цялата земя, защото гладът беше станал непоносим. Жителите на египетската земя, както и в Ханаан, изнемощяха от глад.
[14] Йосиф събра всички скъпоценности, дадени от жителите на Египет и Ханаан за закупуване на жито, и ги донесе в двореца.
[15] Нямаше вече пари в египетската и в ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казваха: „Дай ни хляб! Парите свършиха. Нима искаш да умрем пред тебе?“
[16] Йосиф им каза: „Щом сте свършили парите си, докарайте тук добитъка си. Ще раздавам жито срещу добитък.“
[17] И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година.
[18] И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си.
[19] Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“
[20] Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона.
[21] И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет.
[22] Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си.
[23] И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята.
[24] Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“
[25] Те викнаха: „Ти ни спаси живота. Ако си милостив към нас, господарю, ние ще сме покорни роби на фараона.“
[26] И до днес тази наредба на Йосиф е в сила в египетската земя: една пета част от реколтата да се дава на фараона. Това не важи за земята на жреците, защото тя не принадлежи на фараона.
[27] А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.
[28] Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя.
[29] Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет!
[30] Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му.
[31] Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.