[1] Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях.
[2] И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил.
[3] Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал.
[4] Това е произходът на небето и земята при сътворението им. Когато Господ Бог създаваше небето и земята,
[5] все още нямаше полски храст по земята и никаква полска трева не растеше, защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва,
[6] но пара се издигаше от земята и оросяваше цялата ѝ повърхност.
[7] Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество.
[8] И Бог насади райска градина в Едем, на изток, и настани там човека, когото създаде.
[9] И Господ Бог направи да израснат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за храна, и посред градината дърво на живота и дърво за познаване добро и зло.
[10] И една река течеше в Едем да напоява градината; оттам тя се разклоняваше на четири реки.
[11] Името на първата беше Пишон. Тя е, която обикаля по цялата Хавилска земя, където има злато.
[12] Златото на тази земя е добро. Там има бделий и ониксов камък.
[13] Името на втората река е Гихон. Тя обикаля през цялата земя Куш.
[14] Името на третата река е Тигър и тече на изток от Ашур. Четвъртата река е Ефрат.
[15] След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази.
[16] И Господ Бог заповяда на човека, като каза: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината
[17] освен от дървото за познаване на добро и зло – да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, ти със сигурност ще умреш.“
[18] И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“
[19] И Господ Бог извая от земята всички полски животни и всички птици в небето и ги отведе при човека, за да види как той ще ги наименува, и както човекът нарече всяко едно живо същество, така да бъде името му.
[20] И човекът наименува всеки вид добитък и птиците в небето, и всички полски зверове, но не се намери за човека помощник, подходящ за него.
[21] Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът.
[22] И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
[23] И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа.
[24] Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“
[25] И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.