[1] Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.
[2] И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана.
[3] А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат.
[4] И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини.
[5] Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
[6] След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил,
[7] и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята.
[8] Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята.
[9] Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега.
[10] След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега.
[11] Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята.
[12] Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.
[13] В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала.
[14] И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала.
[15] И Бог каза на Ной:
[16] „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти.
[17] Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“
[18] След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си.
[19] Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.
[20] Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника.
[21] А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих.
[22] Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“