[1] В онова време Юда се отдели от братята си и се засели близо до одоламитеца Хира.
[2] Там Юда видя дъщерята на един ханаанец, който се казваше Шуа. Той я взе за жена и заживя с нея.
[3] Тя зачена и роди син, когото Юда нарече Ир.
[4] И тя пак зачена, отново роди син и той го нарече Онан.
[5] И третия път роди син и го нарече Шела. Когато тя го роди, Юда беше в Хезив.
[6] И Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар.
[7] Ир, първородният син на Юда, вършеше беззакония и Господ го погуби.
[8] Тогава Юда рече на Онан: „Иди при братовата си жена и с правото на девер се ожени за нея, за да оставиш потомство на брат си.“
[9] Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, когато беше с братовата си жена, правеше така, че да не създаде потомство на брата си.
[10] Неговата постъпка беше грях пред Господа и Той погуби и него.
[11] А Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в бащиния си дом, докато порасне синът ми Шела.“ Той се опасяваше Шела да не умре като братята си. А Тамар се върна и заживя в бащиния си дом.
[12] Мина много време и дъщерята на Шуа, жената на Юда, умря. След като Юда се утеши, замина с приятеля си, одоламитеца Хира, за Тамна, където стрижеха добитъка му.
[13] Съобщиха на Тамар: „Ето свекърът ти отива в Тамна да стриже добитъка си.“
[14] И тя съблече дрехите на вдовица, забради се и се забули, и седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Направи това, защото видя, че Шела беше вече пораснал, а тя все още не беше му дадена за жена.
[15] Юда я видя и я помисли за блудница, защото беше забулила лицето си.
[16] Отби се от пътя си и се приближи до нея с думите: „Искам да бъда с тебе.“ Той не знаеше, че тази жена е снаха му. А тя го попита: „Какво ще ми дадеш, ако бъдеш с мене?“
[17] Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“
[18] „Какъв залог да ти дам?“ – попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него.
[19] Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица.
[20] А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери.
[21] И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“
[22] Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“
[23] Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“
[24] След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“
[25] Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: „Аз заченах от онзи, чиито са тези неща.“ И добави: „Познай чий е този печат с връвта и тоягата.“
[26] Юда ги позна и рече: „Тя постъпи справедливо с мене, защото аз не я дадох на сина си Шела, за да бъде с нея.“
[27] Когато дойде време Тамар да ражда, се оказа, че в утробата ѝ има близнаци.
[28] При раждането се показа първо ръка. Бабата върза на ръката червена нишка и каза: „Това излезе първо.“
[29] Но то върна ръката си и излезе братчето му. Бабата възкликна: „Е, ти как си прокара пътя!“ И затова го нарекоха Фарес.
[30] После излезе братчето му с червената нишка на ръката. Него нарекоха Зара.