[1] Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега.
[2] И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята
[3] и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб.
[4] Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво.
[5] Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“
[6] Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“
[7] След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви.
[8] Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха.
[9] Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“
[10] Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата.
[11] Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.
[12] Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“
[13] А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: „Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?“
[14] Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“
[15] Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“
[16] След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.
[17] Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя.
[18] Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята?
[19] Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“
[20] И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им.
[21] Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“
[22] Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ.
[23] Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия?
[24] Може би в този град има петдесет праведници – нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него?
[25] Не може това да стане – Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“
[26] Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“
[27] Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел.
[28] Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет – нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“
[29] Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“
[30] Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа – може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“
[31] Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ – може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“
[32] Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж – може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“
[33] След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.