[1] А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария.
[2] Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха.
[3] Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.
[4] А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
[5] Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос.
[6] Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше:
[7] нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха.
[8] И настана голяма радост в този град.
[9] А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек.
[10] Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“
[11] А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си.
[12] Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени.
[13] Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.
[14] Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан.
[15] Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух,
[16] защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус.
[17] Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух.
[18] А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари
[19] и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“
[20] Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари.
[21] Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога.
[22] Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога, може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце.
[23] Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“
[24] А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“
[25] Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
[26] А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“
[27] Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,
[28] сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия.
[29] Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“
[30] Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
[31] Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него.
[32] А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си.
[33] При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
[34] Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“
[35] Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус.
[36] Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“
[37] А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“
[38] И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти.
[39] Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.
[40] А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.