[1] В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.
[2] Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“
[3] Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха.
[4] И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър.
[5] Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник.
[6] След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус.
[7] Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово.
[8] А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата.
[9] Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед
[10] и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища?
[11] И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач.
[12] Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.
[13] Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим.
[14] Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
[15] След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“
[16] Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте!
[17] Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам.
[18] Около четиридесет години ги храни в пустинята
[19] и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им.
[20] А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил.
[21] После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
[22] А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: „Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.“
[23] От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил.
[24] А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ.
[25] И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: „За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете“.
[26] Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение.
[27] Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота.
[28] И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие.
[29] А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб.
[30] Но Бог Го възкреси от мъртвите.
[31] В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
[32] И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците,
[33] Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“
[34] А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“
[35] Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“
[36] Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление.
[37] Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита.
[38] И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете.
[39] И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон.
[40] Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:
[41] „Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже“.“
[42] На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща.
[43] А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат.
[44] Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово.
[45] Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
[46] Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците.
[47] Защото Господ тъй ни заповяда: „Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя“.“
[48] Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот.
[49] А учението на Господа се разпространяваше по цялата област.
[50] Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели.
[51] Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.
[52] А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.