[1] В тези дни, когато учениците ставаха все повече, възникна недоволство сред елинистите против евреите, понеже вдовиците им били пренебрегвани при разпределяне на всекидневните дажби.
[2] Тогава дванадесетте апостоли свикаха цялото множество ученици и казаха: „Не е добре ние да изоставим Божието слово и да се грижим за трапезите.
[3] Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени със Светия Дух и с мъдрост, които ще поставим на тази служба,
[4] а ние постоянно ще пребъдваме в молитвата и в служението на словото.“
[5] Това предложение се понрави на цялото множество. И избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия.
[6] Тях поставиха пред апостолите, които се помолиха и възложиха ръце върху тях.
[7] И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата.
[8] А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа.
[9] Но някои от тъй наречената синагога на либертинците, а също киринейци и александрийци, юдеи от Киликия и Азия, влязоха в спор със Стефан,
[10] но не можеха да противостоят на мъдростта и на духа, с който той говореше.
[11] Тогава подучиха няколко души да кажат: „Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и Бога.“
[12] Така те подбудиха народа, стареите и книжниците и като го нападнаха, грабнаха го и го заведоха в синедриона.
[13] Представиха и лъжливи свидетели, които казваха: „Този човек не престава да говори хулни думи против това свято място и закона.
[14] Чухме го да казва, че Този Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни е предал Мойсей.“
[15] И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му сияе като лице на ангел.