[1] А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно,
[2] внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.
[3] И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях.
[4] Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.
[5] А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето.
[6] Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език.
[7] Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?
[8] Как тъй всеки от нас слуша родния си език?
[9] Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия,
[10] на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити,
[11] критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“
[12] Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“
[13] А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“
[14] Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи:
[15] тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта,
[16] но се случи реченото чрез пророк Йоил:
[17] „И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
[18] и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват.
[19] Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек.
[20] Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
[21] И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“.
[22] Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея, засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете,
[23] този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте.
[24] Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
[25] Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая.
[26] Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда.
[27] Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.
[28] Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“
[29] Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес.
[30] А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,
[31] предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление.
[32] Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели.
[33] И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате.
[34] Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна,
[35] докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“
[36] И тъй, нека целият дом на Израил твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“
[37] Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“
[38] А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух.
[39] Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“
[40] И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“
[41] И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.
[42] Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.
[43] Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим.
[44] А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо,
[45] продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата.
[46] И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце,
[47] като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.