[1] А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот,
[2] скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите.
[3] Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата?
[4] Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“
[5] Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това.
[6] А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.
[7] След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило.
[8] И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“
[9] Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“
[10] Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.
[11] И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
[12] Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор.
[13] От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше.
[14] И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, –
[15] тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
[16] Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
[17] Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист,
[18] заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
[19] Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече:
[20] „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“
[21] Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите.
[22] Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха:
[23] „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“
[24] Когато чуха тези думи, първосвещеникът, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите.
[25] Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“
[26] Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.
[27] Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита:
[28] „Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“
[29] Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек.
[30] Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво.
[31] Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете.
[32] За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“
[33] Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.
[34] Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите.
[35] А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора.
[36] Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха.
[37] След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
[38] И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши;
[39] ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“
[40] Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха.
[41] А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус.
[42] И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.