[1] В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха.
[2] Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята.
[3] Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса.
[4] А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите.
[5] Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни,
[6] те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности
[7] и там благовестяха.
[8] В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил.
[9] Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен,
[10] му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи.
[11] А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“
[12] И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше.
[13] А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение.
[14] Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове:
[15] „Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях.
[16] В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища,
[17] макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“
[18] С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха,
[19] от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял.
[20] Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.
[21] След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
[22] като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“
[23] След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
[24] И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия,
[25] проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия.
[26] Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха.
[27] Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата.
[28] И там те престояха немалко време с учениците.