[1] В Кесария имаше един човек на име Корнилий, стотник от полка, наричан Италийски.
[2] Той, както и целият му дом, беше благочестив и богобоязлив, правеше много добрини на народа и винаги се молеше на Бога.
[3] Един следобед, около три часа, той ясно видя във видение Божий ангел, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“
[4] А той се вгледа в него и уплашен попита: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и добрини достигнаха до Бога и Той не те забрави.
[5] А сега изпрати хора в Йопия и повикай Симон, наричан Петър.
[6] Той е на гости у някой си кожар Симон, чиято къща се намира при морето. Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом.“
[7] Когато си отиде ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от онези, които постоянно се намираха при него,
[8] разказа им всичко и ги изпрати в Йопия.
[9] На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли.
[10] А когато поогладня, поиска да яде. Докато му приготвяха, той изпадна в унес,
[11] видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, който беше като голямо платнище, вързано за четирите краища, и се спускаше на земята.
[12] В него имаше от всички земни четириноги, зверове, влечуги и птици.
[13] И се чу глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж!“
[14] А Петър рече: „В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо скверно или нечисто.“
[15] И повторно се чу глас към него: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“
[16] Това се случи три пъти и съдът пак се вдигна към небето.
[17] И докато Петър недоумяваше какво ли ще означава видението, което видя, ето изпратените от Корнилий хора, които разпитваха за Симоновата къща, се спряха пред вратата,
[18] извикаха и попитаха: „Тука ли гостува Симон, наричан Петър?“
[19] И както Петър размисляше за видението, Духът му рече: „Ето търсят те трима души.
[20] Стани, слез и тръгни с тях, без да се двоумиш, защото Аз ги изпратих.“
[21] Като слезе при пратениците, Петър рече: „Аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?“
[22] А те отговориха: „Стотникът Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име сред целия юдейски народ, получи от свят ангел откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите думи.“
[23] Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия.
[24] На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал своите роднини и близки приятели.
[25] Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони.
[26] Но Петър го повдигна с думите: „Стани, и аз самият съм човек!“
[27] И разговаряйки с него, влезе вътре и намери събрани много хора.
[28] Тогава им рече: „Вие знаете, че не е простено на юдеин да се сближава или да влиза в дома на другоплеменник. Но на мене Бог ми показа да не смятам никой човек за скверен или нечист.
[29] Затова и когато бях поканен, дойдох без възражения. Сега кажете, защо изпратихте да ме повикат?“
[30] Корнилий отговори: „От четири дена досега постих, а в деветия молитвен час се молех у дома си. И ето пред мене застана един мъж в светла дреха
[31] и рече: „Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини.
[32] Затова изпрати в Йопия да повикат Симон, наричан Петър, който гостува у кожаря Симон, край морето. Той ще дойде и ще ти говори“.
[33] Веднага изпратих за тебе и ти добре стори, че дойде. А сега ние всички сме се събрали пред Бога, за да чуем всичко, което Бог ти е възложил.“
[34] Петър започна с думите: „Наистина, сега разбирам, че Бог не гледа кой какъв е,
[35] но Той приема от всеки народ онзи, който се бои от Него и постъпва праведно.
[36] Той отправи към израилтяните Своето слово, като благовестеше мир чрез Иисус Христос, Който е Господ на всички.
[37] Вие знаете какво стана по цяла Юдея, като се започна от Галилея след кръщението, което проповядваше Йоан:
[38] как Бог помаза със Светия Дух и със сила Иисус от Назарет, Който обикаляше, вършейки добрини и изцелявайки всички онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с Него.
[39] И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши в юдейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го приковаха на дърво.
[40] Но Бог Го възкреси на третия ден и Му даде да се явява –
[41] не на целия народ, а на нас, изначално избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след възкресението Му от мъртвите.
[42] И ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живи и мъртви.
[43] За Него всички пророци свидетелстват, че всеки, който вярва в Него, ще получи прошка за греховете чрез призоваване Неговото име.“
[44] Докато Петър още говореше тези думи, Светия Дух слезе върху всички, които слушаха словото.
[45] А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светия Дух;
[46] защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
[47] „Може ли някой да попречи на тези, които приеха Светия Дух, да се кръстят с вода, както и ние?“
[48] И им нареди да се кръстят в името на Иисус Христос. След това го помолиха да остане при тях няколко дена.