[1] Първата книга, Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи
[2] до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал.
[3] На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство.
[4] И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене,
[5] защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“
[6] А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“
[7] Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт,
[8] но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“
[9] И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им.
[10] И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи
[11] и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“
[12] Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим – на един съботен път разстояние.
[13] И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов.
[14] Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.
[15] В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече:
[16] „Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус.
[17] Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение,
[18] но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха.
[19] И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива.
[20] Защото в книгата на псалмите е написано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.“
[21] И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус –
[22] откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“
[23] Тогава предложиха двама: Йосиф – наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия.
[24] След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал
[25] да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“
[26] Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли.