Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 4:26

[1] След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт.

[2] Там намери един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий бе заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях

[3] и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше. А занаятът им беше да правят шатри.

[4] И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини.

[5] А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос.

[6] Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен – отсега отивам при езичниците.“

[7] И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата.

[8] А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха.

[9] Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай,

[10] защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“

[11] Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.

[12] Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището

[13] с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона.

[14] И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам.

[15] Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“

[16] И ги изпъди от съдилището.

[17] Тогава всички елини хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това.

[18] Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет.

[19] А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите.

[20] Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи,

[21] а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва. Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.

[22] Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.

[23] Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.

[24] А в Ефес дойде един юдеин на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.

[25] Той бе утвърден в Господния път и с разпален дух говореше и поучаваше правилно за Господа, макар да знаеше само за Йоановото кръщение.

[26] И той започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Акила и Прискила го взеха със себе си и му обясниха по-точно Божия път.

[27] А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта,

[28] защото силно изобличаваше юдеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.

Деяния на апостолите — Chapters