[1] Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“
[2] А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
[3] и му каза: „Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“
[4] Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете.
[5] И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете.
[6] А Бог каза това: „Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години.
[7] Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.“
[8] И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси.
[9] Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него,
[10] избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом.
[11] Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна.
[12] Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път.
[13] А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона.
[14] Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.
[15] Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни.
[16] И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски.
[17] Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет,
[18] докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф.
[19] Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи.
[20] В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
[21] А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син.
[22] Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела.
[23] Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил.
[24] И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
[25] Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха.
[26] На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: „Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?“
[27] Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: „Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас?
[28] Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“
[29] Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове.
[30] Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина.
[31] Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ:
[32] „Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.
[33] А Господ му каза: „Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
[34] Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.“
[35] Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: „Кой те е поставил за предводител и съдия?“ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител.
[36] Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години.
[37] Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: „Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!“
[38] Този е, който по време на събранието в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас.
[39] Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
[40] като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.“
[41] И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
[42] Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: „На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята?
[43] Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“
[44] Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял.
[45] Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид.
[46] Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков,
[47] а Соломон Му построи дом.
[48] Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
[49] „Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
[50] Нали Моята ръка направи всичко това?“
[51] Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие.
[52] Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци –
[53] вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“
[54] Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
[55] А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога,
[56] рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“
[57] Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него.
[58] Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел
[59] и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“
[60] После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.