[1] Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“
[2] Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата.
[3] Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“
[4] Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“
[5] Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: „Не укорявай водача на своя народ“.“
[6] Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“
[7] Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои.
[8] Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това.
[9] Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.“
[10] И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана.
[11] Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
[12] Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
[13] Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души.
[14] Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел.
[15] Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“
[16] Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел.
[17] Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“
[18] И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“
[19] Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“
[20] А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него.
[21] Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“
[22] Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
[23] След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта.
[24] Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“
[25] Написа и писмо със следното съдържание:
[26] „Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс.
[27] Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин.
[28] Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион.
[29] И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови.
[30] След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“
[31] Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида.
[32] А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана.
[33] Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел.
[34] Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече:
[35] „Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.