Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 5:48

[1] Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите.

[2] Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус възкресение от мъртвите,

[3] заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило.

[4] А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.

[5] На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници –

[6] първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.

[7] Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“

[8] Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил!

[9] Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен,

[10] то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав.

[11] Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла.

[12] И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“

[13] И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус,

[14] но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

[15] Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си,

[16] казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това.

[17] Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“

[18] И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус.

[19] Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога!

[20] Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“

[21] Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото.

[22] А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

[23] Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.

[24] А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.

[25] Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: „Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща?

[26] Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.“

[27] Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал,

[28] за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане.

[29] И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение,

[30] като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“

[31] И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.

[32] Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо.

[33] Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях.

[34] Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото

[35] и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата.

[36] Така Йосия, левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“,

[37] имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.

Деяния на апостолите — Chapters