[1] След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел.
[2] И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите:
[3] „Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи – големи успехи за този народ.
[4] Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч.
[5] Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес,
[6] който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон.
[7] Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни,
[8] като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“
[9] Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.
[10] Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита.
[11] Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение.
[12] Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа.
[13] И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват.
[14] Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците.
[15] И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни.
[16] Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората.
[17] След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения.
[18] И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум,
[19] някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
[20] Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона –
[21] освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“
[22] Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“
[23] После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
[24] След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус.
[25] Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“
[26] И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него.
[27] Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.