[1] Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин.
[2] Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония.
[3] Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин.
[4] И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим.
[5] Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.
[6] След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия.
[7] Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът не ги пусна.
[8] И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.
[9] През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“
[10] Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.
[11] И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол,
[12] а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена.
[13] А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.
[14] Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел.
[15] Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.
[16] Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си.
[17] Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни възвестяват път за спасение.“
[18] Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг.
[19] Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците.
[20] И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни
[21] и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“
[22] Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.
[23] И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази.
[24] Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови.
[25] Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
[26] Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.
[27] А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
[28] Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“
[29] Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила.
[30] И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“
[31] А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“
[32] И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му.
[33] Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки.
[34] И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога.
[35] А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“
[36] Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“
[37] Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“
[38] Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха
[39] и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града.
[40] Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.