[1] Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици
[2] и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“
[3] Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“
[4] Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“
[5] Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус.
[6] И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват.
[7] Всички бяха около дванадесет души.
[8] Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство.
[9] Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран.
[10] Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия – юдеи и елини, чуха словото на Господ Иисус.
[11] А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел.
[12] Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.
[13] Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“
[14] Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник.
[15] А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“
[16] И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща.
[17] Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше.
[18] И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си.
[19] А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми сребро.
[20] Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече.
[21] След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“
[22] И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.
[23] По онова време настана голямо вълнение относно Божия път.
[24] Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба,
[25] като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък!
[26] А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове.
[27] Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“
[28] Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“
[29] И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел.
[30] Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха.
[31] Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра.
[32] И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали.
[33] По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа.
[34] Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“
[35] Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол?
[36] И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено.
[37] А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви са хулили.
[38] Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули – нека подадат жалба един против друг.
[39] Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание.
[40] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.